14.01.2005 г., 9:29 ч.

Твърде късно 

  Поезия
1195 0 4
Мълчи телефона.
Не чува молбата на погледа, взиращ се
толкова често във него.
Мълчи и боли неизвестното
- излъжи ме поне и роди
върху устните ми усмивка,
в очите тиха надежда...

Мълчи телефона.
Смирена умора прогонва надеждата.
Апатично безсловие се отпуска в ръцете ми -
ще го запратя в стената
и ще запазя сърцето си...

Понякога е твърде късно
за неизказани думи -
остават препинателните...
Да помълчим!

14.09.2004г.

© Кая Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е тъжно,когата всичко свършва,а ние не можем да направим нищо!
  • Понякога е нужно да помълчим, - "Апатично безсловие се отпуска в ръцете ми", много ми хареса този стих! 6 с безмълвна усмивка.
  • Хубаво е, но нали ме знаеш, че не съм по мълчаниетоКрасиво и прекалено добри неща пишеш,дете!
  • И аз останах без думи Хубав стих!
Предложения
: ??:??