14 ene 2005, 9:29

Твърде късно

  Poesía
1.6K 0 4
Мълчи телефона.
Не чува молбата на погледа, взиращ се
толкова често във него.
Мълчи и боли неизвестното
- излъжи ме поне и роди
върху устните ми усмивка,
в очите тиха надежда...

Мълчи телефона.
Смирена умора прогонва надеждата.
Апатично безсловие се отпуска в ръцете ми -
ще го запратя в стената
и ще запазя сърцето си...

Понякога е твърде късно
за неизказани думи -
остават препинателните...
Да помълчим!

14.09.2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е тъжно,когата всичко свършва,а ние не можем да направим нищо!
  • Понякога е нужно да помълчим, - "Апатично безсловие се отпуска в ръцете ми", много ми хареса този стих! 6 с безмълвна усмивка.
  • Хубаво е, но нали ме знаеш, че не съм по мълчаниетоКрасиво и прекалено добри неща пишеш,дете!
  • И аз останах без думи Хубав стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...