Твърде късно
Не чува молбата на погледа, взиращ се
толкова често във него.
Мълчи и боли неизвестното
- излъжи ме поне и роди
върху устните ми усмивка,
в очите тиха надежда...
Мълчи телефона.
Смирена умора прогонва надеждата.
Апатично безсловие се отпуска в ръцете ми -
ще го запратя в стената
и ще запазя сърцето си...
Понякога е твърде късно
за неизказани думи -
остават препинателните...
Да помълчим!
14.09.2004г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Красиво и прекалено добри неща пишеш,дете!