Jan 14, 2005, 9:29 AM

Твърде късно

Poetry

1.6K 0 4

Мълчи телефона.
Не чува молбата на погледа, взиращ се
толкова често във него.
Мълчи и боли неизвестното
- излъжи ме поне и роди
върху устните ми усмивка,
в очите тиха надежда...

Мълчи телефона.
Смирена умора прогонва надеждата.
Апатично безсловие се отпуска в ръцете ми -
ще го запратя в стената
и ще запазя сърцето си...

Понякога е твърде късно
за неизказани думи -
остават препинателните...
Да помълчим!

14.09.2004г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

desito_t (Десислава Танева)

Много е тъжно,когата всичко свършва,а ние не можем да направим нищо!

2007-08-26T14:57:10+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Понякога е нужно да помълчим, - "Апатично безсловие се отпуска в ръцете ми", много ми хареса този стих! 6 с безмълвна усмивка.

2005-01-14T16:15:46+02:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Хубаво е, но нали ме знаеш, че не съм по мълчаниетоКрасиво и прекалено добри неща пишеш,дете!

2005-01-14T15:31:16+02:00
Lanfear (Емма)

И аз останах без думи Хубав стих!

2005-01-14T13:23:09+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0