18 апр. 2009 г., 08:17

Тя е

716 0 1

Тя е
Загадъчно хвърлен камък
В тихите води на почти полунощ
Пратила ми е любим кадър
Който не бях виждал преди
Тя е
Безпрепятствено название
Защото аз си я представям както си искам

Може би е на шестнайсет
Но може и да не е
Защото в поезията тайните
Са толкова
Колкото са пръстените на дърветата

И аз искам да ú кажа
Че когато погледна към тавана
Довечера
От ниското си легло
И мръсното бяло
Като празно платно
Ме покани да порисувам
Пак
Ще я боядисам сива
Защото цветовете са твърде лични

А аз нямам време
И съм далеч
И ми е хубаво да се усмихвам
Когато съм свободен да имам
Мой си образ за всичко

Тя е
Изобретателна
Знае какво да мисли
И знае какво да покаже
Да много им е малко
Но на мен ми е достатъчно

Може би
Някога
Ще разменим подаръци
Като малки деца
И ще си кажем кой на колко е
И кога сме успели толкова да пораснем
И на кой какво му е хубаво
И дали има нужда от щастие

Защото тя е
Това което аз искам да съм
Понякога
И тя е
Само образ в главата ми
Мъничък тумор
Незабелязан
Злокачествен

17.04.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много, много , много е хубаво! Наистина просто ме грабна.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...