18.04.2009 г., 8:17

Тя е

707 0 1

Тя е
Загадъчно хвърлен камък
В тихите води на почти полунощ
Пратила ми е любим кадър
Който не бях виждал преди
Тя е
Безпрепятствено название
Защото аз си я представям както си искам

Може би е на шестнайсет
Но може и да не е
Защото в поезията тайните
Са толкова
Колкото са пръстените на дърветата

И аз искам да ú кажа
Че когато погледна към тавана
Довечера
От ниското си легло
И мръсното бяло
Като празно платно
Ме покани да порисувам
Пак
Ще я боядисам сива
Защото цветовете са твърде лични

А аз нямам време
И съм далеч
И ми е хубаво да се усмихвам
Когато съм свободен да имам
Мой си образ за всичко

Тя е
Изобретателна
Знае какво да мисли
И знае какво да покаже
Да много им е малко
Но на мен ми е достатъчно

Може би
Някога
Ще разменим подаръци
Като малки деца
И ще си кажем кой на колко е
И кога сме успели толкова да пораснем
И на кой какво му е хубаво
И дали има нужда от щастие

Защото тя е
Това което аз искам да съм
Понякога
И тя е
Само образ в главата ми
Мъничък тумор
Незабелязан
Злокачествен

17.04.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много, много , много е хубаво! Наистина просто ме грабна.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...