18.04.2009 г., 8:17

Тя е

706 0 1

Тя е
Загадъчно хвърлен камък
В тихите води на почти полунощ
Пратила ми е любим кадър
Който не бях виждал преди
Тя е
Безпрепятствено название
Защото аз си я представям както си искам

Може би е на шестнайсет
Но може и да не е
Защото в поезията тайните
Са толкова
Колкото са пръстените на дърветата

И аз искам да ú кажа
Че когато погледна към тавана
Довечера
От ниското си легло
И мръсното бяло
Като празно платно
Ме покани да порисувам
Пак
Ще я боядисам сива
Защото цветовете са твърде лични

А аз нямам време
И съм далеч
И ми е хубаво да се усмихвам
Когато съм свободен да имам
Мой си образ за всичко

Тя е
Изобретателна
Знае какво да мисли
И знае какво да покаже
Да много им е малко
Но на мен ми е достатъчно

Може би
Някога
Ще разменим подаръци
Като малки деца
И ще си кажем кой на колко е
И кога сме успели толкова да пораснем
И на кой какво му е хубаво
И дали има нужда от щастие

Защото тя е
Това което аз искам да съм
Понякога
И тя е
Само образ в главата ми
Мъничък тумор
Незабелязан
Злокачествен

17.04.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много, много , много е хубаво! Наистина просто ме грабна.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....