Apr 18, 2009, 8:17 AM

Тя е

  Poetry
705 0 1

Тя е
Загадъчно хвърлен камък
В тихите води на почти полунощ
Пратила ми е любим кадър
Който не бях виждал преди
Тя е
Безпрепятствено название
Защото аз си я представям както си искам

Може би е на шестнайсет
Но може и да не е
Защото в поезията тайните
Са толкова
Колкото са пръстените на дърветата

И аз искам да ú кажа
Че когато погледна към тавана
Довечера
От ниското си легло
И мръсното бяло
Като празно платно
Ме покани да порисувам
Пак
Ще я боядисам сива
Защото цветовете са твърде лични

А аз нямам време
И съм далеч
И ми е хубаво да се усмихвам
Когато съм свободен да имам
Мой си образ за всичко

Тя е
Изобретателна
Знае какво да мисли
И знае какво да покаже
Да много им е малко
Но на мен ми е достатъчно

Може би
Някога
Ще разменим подаръци
Като малки деца
И ще си кажем кой на колко е
И кога сме успели толкова да пораснем
И на кой какво му е хубаво
И дали има нужда от щастие

Защото тя е
Това което аз искам да съм
Понякога
И тя е
Само образ в главата ми
Мъничък тумор
Незабелязан
Злокачествен

17.04.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много, много , много е хубаво! Наистина просто ме грабна.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...