5 июл. 2009 г., 00:35

Тъга 

  Поэзия
1222 0 14

Тъга


Душата мрачното време  попива -

черните краски отвътре изпълват

и тръгват по артерии и вени,

нежния цвят на живота  убиват.

 

Събрала тъгата на безкрая, 

самотна сълза блести и напира -

поела сама пътя към рая,

дъга многоцветна е скрила.

 

Душата мрачното време попива -

поднася горчивата чаша

и тъгата с було живота завива.

Примира той под него упоен.

 

Но в миг светлината избухва

и тръгва жарава вътре във мен -

изпепеляваща, но огнена и цветна.

Ураган от чувства помита черната тлен.

 

Емилия

© Емилия Борисова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??