5 jul 2009, 0:35

Тъга 

  Poesía
1299 0 14
Тъга
Душата мрачното време попива -
черните краски отвътре изпълват
и тръгват по артерии и вени,
нежния цвят на живота убиват.
Събрала тъгата на безкрая,
самотна сълза блести и напира -
поела сама пътя към рая,
дъга многоцветна е скрила.
Душата мрачното време попива -
поднася горчивата чаша
и тъгата с було живота завива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Борисова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??