Тъга
Тъга
Душата мрачното време попива -
черните краски отвътре изпълват
и тръгват по артерии и вени,
нежния цвят на живота убиват.
Събрала тъгата на безкрая,
самотна сълза блести и напира -
поела сама пътя към рая,
дъга многоцветна е скрила.
Душата мрачното време попива -
поднася горчивата чаша
и тъгата с було живота завива.
Примира той под него упоен.
Но в миг светлината избухва
и тръгва жарава вътре във мен -
изпепеляваща, но огнена и цветна.
Ураган от чувства помита черната тлен.
Емилия
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Борисова Всички права запазени
