5.07.2009 г., 0:35 ч.

Тъга 

  Поезия
1133 0 14

Тъга


Душата мрачното време  попива -

черните краски отвътре изпълват

и тръгват по артерии и вени,

нежния цвят на живота  убиват.

 

Събрала тъгата на безкрая, 

самотна сълза блести и напира -

поела сама пътя към рая,

дъга многоцветна е скрила.

 

Душата мрачното време попива -

поднася горчивата чаша

и тъгата с було живота завива.

Примира той под него упоен.

 

Но в миг светлината избухва

и тръгва жарава вътре във мен -

изпепеляваща, но огнена и цветна.

Ураган от чувства помита черната тлен.

 

Емилия

© Емилия Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??