18 мар. 2021 г., 11:24

Тъй дивни рамене на мъж

990 6 9

Тъй дивни рамене на мъж

 

 

Как искам да напиша стих,

но все не стигат ми словата...

И листа ми е бял и тих,

прикрит небрежно сред тревата...

 

А вече младата луна

изгрява, там е - тъй сияйна...

И как убягва ми съня,

тя знае малката ми тайна...

 

Че той целуна ме веднъж,

вся смут, докосна ме отляво...

Тъй дивни рамене на мъж

явяват се пред мен мъгляво...

 

И жива ли съм аз - не знам...

Как греят тихо вън лъчите!

Ще скрия мислите си там...

А вие...? Вие да мълчите!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...