18 мар. 2021 г., 11:24
Тъй дивни рамене на мъж
Как искам да напиша стих,
но все не стигат ми словата...
И листа ми е бял и тих,
прикрит небрежно сред тревата...
А вече младата луна
изгрява, там е - тъй сияйна...
И как убягва ми съня,
тя знае малката ми тайна...
Че той целуна ме веднъж,
вся смут, докосна ме отляво...
Тъй дивни рамене на мъж ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация