18 мар. 2021 г., 11:24

Тъй дивни рамене на мъж

989 6 9

Тъй дивни рамене на мъж

 

 

Как искам да напиша стих,

но все не стигат ми словата...

И листа ми е бял и тих,

прикрит небрежно сред тревата...

 

А вече младата луна

изгрява, там е - тъй сияйна...

И как убягва ми съня,

тя знае малката ми тайна...

 

Че той целуна ме веднъж,

вся смут, докосна ме отляво...

Тъй дивни рамене на мъж

явяват се пред мен мъгляво...

 

И жива ли съм аз - не знам...

Как греят тихо вън лъчите!

Ще скрия мислите си там...

А вие...? Вие да мълчите!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...