Тъй дивни рамене на мъж
Тъй дивни рамене на мъж
Как искам да напиша стих,
но все не стигат ми словата...
И листа ми е бял и тих,
прикрит небрежно сред тревата...
А вече младата луна
изгрява, там е - тъй сияйна...
И как убягва ми съня,
тя знае малката ми тайна...
Че той целуна ме веднъж,
вся смут, докосна ме отляво...
Тъй дивни рамене на мъж
явяват се пред мен мъгляво...
И жива ли съм аз - не знам...
Как греят тихо вън лъчите!
Ще скрия мислите си там...
А вие...? Вие да мълчите!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
