18.03.2021 г., 11:24 ч.

Тъй дивни рамене на мъж 

  Поезия » Любовна
613 6 9

Тъй дивни рамене на мъж

 

 

Как искам да напиша стих,

но все не стигат ми словата...

И листа ми е бял и тих,

прикрит небрежно сред тревата...

 

А вече младата луна

изгрява, там е - тъй сияйна...

И как убягва ми съня,

тя знае малката ми тайна...

 

Че той целуна ме веднъж,

вся смут, докосна ме отляво...

Тъй дивни рамене на мъж

явяват се пред мен мъгляво...

 

И жива ли съм аз - не знам...

Как греят тихо вън лъчите!

Ще скрия мислите си там...

А вие...? Вие да мълчите!

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??