contessa (Светла Асенова) contessa (Светла Асенова)
41 226
Mar 18, 2021, 11:24 AM

Тъй дивни рамене на мъж

  Poetry » Love
986 6 9

Тъй дивни рамене на мъж

 

 

Как искам да напиша стих,

но все не стигат ми словата...

И листа ми е бял и тих,

прикрит небрежно сред тревата...

 

А вече младата луна

изгрява, там е - тъй сияйна...

И как убягва ми съня,

тя знае малката ми тайна...

 

Че той целуна ме веднъж,

вся смут, докосна ме отляво...

Тъй дивни рамене на мъж

явяват се пред мен мъгляво...

 

И жива ли съм аз - не знам...

Как греят тихо вън лъчите!

Ще скрия мислите си там...

А вие...? Вие да мълчите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Асенова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0