Седяхме на масата тихи
на чаша вино червено.
Мезето беше скъпарско,
но трудно бе да преглъщаш.
Къде е пламъкът в очите
и трепкащи с нежност сърца?
Къде изчезна благата дума
и всичко, което ни топли?
Снегът, пухкав и нежен,
затрупа всичко край нас.
Пътечка дори не остави
до нашите празни сърца.
© Елена Все права защищены
но пък бялото пречиства
Поздрав!