vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
26 мая 2019 г., 18:02

Тъмнее синевата 

  Поэзия
1425 21 11

Зад крехкото небитие на мислите
стоя и чакам моравия залез.
Превръщам се в небивала измислица,
в която мойрата на бъдещето прави разрез...

Навярно всякое начало е обречено,
щом виждаш тривиалност във финала.
От сънищата на пророците предречено,
се ражда в мене божието тяло.

И ме извайва неусетно в статуя,
застинала в подножието на възмездие.
Ще оживея ли в това разпятие,
или ще пиша вечно в междуредие?

Един самотен хребет се издига
от бездната на всичко неживяно.
Тъмнее синевата и пристига
поезията в образа на жива рана.

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Тъмнее синевата и пристига
    поезията в образа на жива рана."
    Впечатляваща поезия...
  • Аплодисменти!
  • Поезията ти винаги стимулира мисълта и въображението, Младене! Обичам да те чета!
  • Несигурност и безнадежност... понякога нищо друго не ни остава да направим, освен "стоя и чакам в моравия залез". Трудно се излиза от "бездната на всичко неживяно", а "в образа на жива рана", поезията е истински пристан на духа.
  • Винаги много далеч от баналното...на светлинни години са думите ти!

    Което не живях, не си простих,
    но казват същност трудно се прощава...
    Такава бях, а друга и не бих
    и всяка дума - пътник - не остава.
    А споменът за думи е капан,
    защото има спомени за чувства
    и ако някак си живея там,
    живот ли е изкуствен и изкуство?
    Не се замислям- "Тъмна синева"
    реалности и сънища обсеби...
    но светлосиня знам, че съм била...
    и пак ще бъда, ако ме намериш!

    Хубав ден да имаш , Младене, във всички нюанси на синьото!
  • Съкровено лично, искрено и поетично грамотно споделено! Поетичен хребет!
  • Блестящ стих, след прочита на който просто оставаш безмълвен! Благодаря ти, Младене, за невероятното удоволствие!
  • Изключителна образност, наситена с философски сентенции!
    Използване на термина за съдбата (мойра)усилва ефекта на въздействие върху читателя.Съчетаване древногръцката митология и библейски (пророците) персонажи ни въвежда в този мистичен копнеж по пътя към един недостъпен за простосмъртните свят. И това е поезията като начин на живот,т.е.екзистенциален изход между противоречивото битие на човека и неговото духовно достойнство.
    Моите адмирации и пожелания за успех, Младен!
  • "Ще оживея ли в това разпятие,
    или ще пиша вечно в междуредие?"


    А истините между редовете
    известно е се крият за ценители.
    (Различно е да виждаш и да гледаш.)
    Поезията е училище за зрители...

    Благодаря за удоволствието.
  • "Един самотен хребет се издига от бездната на всичко неживяно." Много силен стих, "жива рана" направо от сърцето!
  • Адмирации за стиха ти, Младене!
    "Тъмнее синевата и пристига
    поезията в образа на жива рана."
Предложения
: ??:??