26.05.2019 г., 18:02 ч.
Тъмнее синевата
Зад крехкото небитие на мислите
стоя и чакам моравия залез.
Превръщам се в небивала измислица,
в която мойрата на бъдещето прави разрез...
Навярно всякое начало е обречено,
щом виждаш тривиалност във финала.
От сънищата на пророците предречено,
се ражда в мене божието тяло.
И ме извайва неусетно в статуя,
застинала в подножието на възмездие.
Ще оживея ли в това разпятие,
или ще пиша вечно в междуредие?
Един самотен хребет се издига
от бездната на всичко неживяно.
Тъмнее синевата и пристига
поезията в образа на жива рана.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Аплодисменти!
-
Поезията ти винаги стимулира мисълта и въображението, Младене! Обичам да те чета!
-
Несигурност и безнадежност... понякога нищо друго не ни остава да направим, освен "стоя и чакам в моравия залез". Трудно се излиза от "бездната на всичко неживяно", а "в образа на жива рана", поезията е истински пристан на духа.
-
Винаги много далеч от баналното...на светлинни години са думите ти!
Което не живях, не си простих,
но казват същност трудно се прощава...
Такава бях, а друга и не бих
и всяка дума - пътник - не остава.
А споменът за думи е капан,
защото има спомени за чувства
и ако някак си живея там,
живот ли е изкуствен и изкуство?
Не се замислям- "Тъмна синева"
реалности и сънища обсеби...
но светлосиня знам, че съм била...
и пак ще бъда, ако ме намериш!
Хубав ден да имаш , Младене, във всички нюанси на синьото! -
Съкровено лично, искрено и поетично грамотно споделено! Поетичен хребет!
-
Блестящ стих, след прочита на който просто оставаш безмълвен! Благодаря ти, Младене, за невероятното удоволствие!
-
Изключителна образност, наситена с философски сентенции!
Използване на термина за съдбата (мойра)усилва ефекта на въздействие върху читателя.Съчетаване древногръцката митология и библейски (пророците) персонажи ни въвежда в този мистичен копнеж по пътя към един недостъпен за простосмъртните свят. И това е поезията като начин на живот,т.е.екзистенциален изход между противоречивото битие на човека и неговото духовно достойнство.
Моите адмирации и пожелания за успех, Младен! -
"Ще оживея ли в това разпятие,
или ще пиша вечно в междуредие?"
А истините между редовете
известно е се крият за ценители.
(Различно е да виждаш и да гледаш.)
Поезията е училище за зрители...
Благодаря за удоволствието. -
"Един самотен хребет се издига от бездната на всичко неживяно." Много силен стих, "жива рана" направо от сърцето!
-
Адмирации за стиха ти, Младене!
"Тъмнее синевата и пристига
поезията в образа на жива рана."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
поезията в образа на жива рана."
Впечатляваща поезия...