19 сент. 2010 г., 17:01

Търсейки покоя

1K 0 2

 

 

Търсейки  покоя

 

 

Завъртя  се

всичко  в  кръгозора.

Там,  в  нощта  беззвездна,

когато  спяха  всички  хора.

Нахлули  хиляди  въпроси -

кой  и  как,  защо  си? -

не  ми  даваха  покой,

а знаех, че  си  моя!

Ураган  от  чувства

връхлетя  ме.

Единствено  ликът  ти

сгря  ме.

Макар  да  се  чувствах

като  в  корабокрушение,

открих  съдбовното  решение!

Моя  си  и  аз  съм  твой!

Това  на  душите  ни

ще  даде  покой!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...