PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ) PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ)
289
19 сент. 2010 г., 17:01

Търсейки покоя

1K 0 2

 

 

Търсейки  покоя

 

 

Завъртя  се

всичко  в  кръгозора.

Там,  в  нощта  беззвездна,

когато  спяха  всички  хора.

Нахлули  хиляди  въпроси -

кой  и  как,  защо  си? -

не  ми  даваха  покой,

а знаех, че  си  моя!

Ураган  от  чувства

връхлетя  ме.

Единствено  ликът  ти

сгря  ме.

Макар  да  се  чувствах

като  в  корабокрушение,

открих  съдбовното  решение!

Моя  си  и  аз  съм  твой!

Това  на  душите  ни

ще  даде  покой!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0