19.09.2010 г., 17:01

Търсейки покоя

1K 0 2

 

 

Търсейки  покоя

 

 

Завъртя  се

всичко  в  кръгозора.

Там,  в  нощта  беззвездна,

когато  спяха  всички  хора.

Нахлули  хиляди  въпроси -

кой  и  как,  защо  си? -

не  ми  даваха  покой,

а знаех, че  си  моя!

Ураган  от  чувства

връхлетя  ме.

Единствено  ликът  ти

сгря  ме.

Макар  да  се  чувствах

като  в  корабокрушение,

открих  съдбовното  решение!

Моя  си  и  аз  съм  твой!

Това  на  душите  ни

ще  даде  покой!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...