Търсейки покоя
Завъртя се
всичко в кръгозора.
Там, в нощта беззвездна,
когато спяха всички хора.
Нахлули хиляди въпроси -
кой и как, защо си? -
не ми даваха покой,
а знаех, че си моя!
Ураган от чувства
връхлетя ме.
Единствено ликът ти
сгря ме.
Макар да се чувствах
като в корабокрушение,
открих съдбовното решение!
Моя си и аз съм твой!
Това на душите ни
ще даде покой!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
