Търсейки покоя
Завъртя се
всичко в кръгозора.
Там, в нощта беззвездна,
когато спяха всички хора.
Нахлули хиляди въпроси -
кой и как, защо си? -
не ми даваха покой,
а знаех, че си моя!
Ураган от чувства
връхлетя ме.
Единствено ликът ти
сгря ме.
Макар да се чувствах
като в корабокрушение,
открих съдбовното решение!
Моя си и аз съм твой!
Това на душите ни
ще даде покой!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
Но май им е минало времето...
Привет!