6 мар. 2006 г., 12:05

Търсене

1.5K 0 0
  Понякога се чудиш  какъв си, човек, който вечно себе си търси, много рядко разбираш къде точно се намираш. Скрит в огромната тълпа, ти пак усещаш самота. Самотен сред хора...сякаш си обречен дори и най-близкия приятел ти е далечен. Искаш да говориш, нещо да кажеш, не намираш думи, по-добре да се откажеш. В дългото търсене виждаш неясен човек, може би той прилича на теб. Човек, който щом е тъжен търси добро, а щом е щастлив се пита защо?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...