6.03.2006 г., 12:05

Търсене

1.5K 0 0
  Понякога се чудиш  какъв си, човек, който вечно себе си търси, много рядко разбираш къде точно се намираш. Скрит в огромната тълпа, ти пак усещаш самота. Самотен сред хора...сякаш си обречен дори и най-близкия приятел ти е далечен. Искаш да говориш, нещо да кажеш, не намираш думи, по-добре да се откажеш. В дългото търсене виждаш неясен човек, може би той прилича на теб. Човек, който щом е тъжен търси добро, а щом е щастлив се пита защо?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...