Mar 6, 2006, 12:05 PM

Търсене

  Poetry
1.5K 0 0
  Понякога се чудиш  какъв си, човек, който вечно себе си търси, много рядко разбираш къде точно се намираш. Скрит в огромната тълпа, ти пак усещаш самота. Самотен сред хора...сякаш си обречен дори и най-близкия приятел ти е далечен. Искаш да говориш, нещо да кажеш, не намираш думи, по-добре да се откажеш. В дългото търсене виждаш неясен човек, може би той прилича на теб. Човек, който щом е тъжен търси добро, а щом е щастлив се пита защо?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...