Mar 6, 2006, 12:05 PM

Търсене

  Poetry
1.5K 0 0
  Понякога се чудиш  какъв си, човек, който вечно себе си търси, много рядко разбираш къде точно се намираш. Скрит в огромната тълпа, ти пак усещаш самота. Самотен сред хора...сякаш си обречен дори и най-близкия приятел ти е далечен. Искаш да говориш, нещо да кажеш, не намираш думи, по-добре да се откажеш. В дългото търсене виждаш неясен човек, може би той прилича на теб. Човек, който щом е тъжен търси добро, а щом е щастлив се пита защо?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...