12 окт. 2007 г., 11:15

Търсим топлина

778 0 22

Мокро е. Дъждовно. Листопадно.

Облачно. Мъгливо до тъга.

Есенно и тихо. Безпощадно.

Въздухът е клетки самота.

Голо е. Съблечено до клони.

Покриви, захапали небе,

дишат пушекливо и се молят

чистота снегът да донесе.

Мрачно е. Унесено. И сиво.

Всеки бърза кално към дома,

свит под дрехите си мълчаливо.

Няма даже капка суета.

Хладно е. Умислено и тежко.

Локвите - очи на есента -

пълни са догоре със човешко

ежедневие. И с купчини листа.

Пусто е. Вглъбено. Безутешно.

Гарваново. Лунната смола

капе по небето. Като свещи

всичките звезди далеч  мъждят.

Северно е. Вятърно. Студено.

Залезите падат от ръба.

Вътре във душите си смутено

търсим някой взрив на топлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...