Oct 12, 2007, 11:15 AM

Търсим топлина

  Poetry
780 0 22

Мокро е. Дъждовно. Листопадно.

Облачно. Мъгливо до тъга.

Есенно и тихо. Безпощадно.

Въздухът е клетки самота.

Голо е. Съблечено до клони.

Покриви, захапали небе,

дишат пушекливо и се молят

чистота снегът да донесе.

Мрачно е. Унесено. И сиво.

Всеки бърза кално към дома,

свит под дрехите си мълчаливо.

Няма даже капка суета.

Хладно е. Умислено и тежко.

Локвите - очи на есента -

пълни са догоре със човешко

ежедневие. И с купчини листа.

Пусто е. Вглъбено. Безутешно.

Гарваново. Лунната смола

капе по небето. Като свещи

всичките звезди далеч  мъждят.

Северно е. Вятърно. Студено.

Залезите падат от ръба.

Вътре във душите си смутено

търсим някой взрив на топлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...