12 oct 2007, 11:15

Търсим топлина

  Poesía
777 0 22

Мокро е. Дъждовно. Листопадно.

Облачно. Мъгливо до тъга.

Есенно и тихо. Безпощадно.

Въздухът е клетки самота.

Голо е. Съблечено до клони.

Покриви, захапали небе,

дишат пушекливо и се молят

чистота снегът да донесе.

Мрачно е. Унесено. И сиво.

Всеки бърза кално към дома,

свит под дрехите си мълчаливо.

Няма даже капка суета.

Хладно е. Умислено и тежко.

Локвите - очи на есента -

пълни са догоре със човешко

ежедневие. И с купчини листа.

Пусто е. Вглъбено. Безутешно.

Гарваново. Лунната смола

капе по небето. Като свещи

всичките звезди далеч  мъждят.

Северно е. Вятърно. Студено.

Залезите падат от ръба.

Вътре във душите си смутено

търсим някой взрив на топлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...