12 oct 2007, 11:15

Търсим топлина

  Poesía
783 0 22

Мокро е. Дъждовно. Листопадно.

Облачно. Мъгливо до тъга.

Есенно и тихо. Безпощадно.

Въздухът е клетки самота.

Голо е. Съблечено до клони.

Покриви, захапали небе,

дишат пушекливо и се молят

чистота снегът да донесе.

Мрачно е. Унесено. И сиво.

Всеки бърза кално към дома,

свит под дрехите си мълчаливо.

Няма даже капка суета.

Хладно е. Умислено и тежко.

Локвите - очи на есента -

пълни са догоре със човешко

ежедневие. И с купчини листа.

Пусто е. Вглъбено. Безутешно.

Гарваново. Лунната смола

капе по небето. Като свещи

всичките звезди далеч  мъждят.

Северно е. Вятърно. Студено.

Залезите падат от ръба.

Вътре във душите си смутено

търсим някой взрив на топлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....