12.10.2007 г., 11:15

Търсим топлина

782 0 22

Мокро е. Дъждовно. Листопадно.

Облачно. Мъгливо до тъга.

Есенно и тихо. Безпощадно.

Въздухът е клетки самота.

Голо е. Съблечено до клони.

Покриви, захапали небе,

дишат пушекливо и се молят

чистота снегът да донесе.

Мрачно е. Унесено. И сиво.

Всеки бърза кално към дома,

свит под дрехите си мълчаливо.

Няма даже капка суета.

Хладно е. Умислено и тежко.

Локвите - очи на есента -

пълни са догоре със човешко

ежедневие. И с купчини листа.

Пусто е. Вглъбено. Безутешно.

Гарваново. Лунната смола

капе по небето. Като свещи

всичките звезди далеч  мъждят.

Северно е. Вятърно. Студено.

Залезите падат от ръба.

Вътре във душите си смутено

търсим някой взрив на топлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...