23 июн. 2009 г., 01:23

(Убежище)

571 0 4

Във него се намирам.

И губя, и събирам.

Говоря и треперя,

мълча и стихостирам.

 

Във него съм свободна,

и тягостна, и волна.

Разбрана и разбираща,

и жива, и уморна.

 

Тук светлото е зима,

а нощите са звездни,

тук пиша за мечтателство,

а дните са безбрежни.

 

Стената е магия,

картина е прозорецът,

и бързи, безметежни

са паяците- конници.

 

Тук вярвам на света си,

тук не оставам лъгана.

И не тая страха си.

Това е моят ъгъл.

 

 

21.06.2009г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...