Във него се намирам.
И губя, и събирам.
Говоря и треперя,
мълча и стихостирам.
Във него съм свободна,
и тягостна, и волна.
Разбрана и разбираща,
и жива, и уморна.
Тук светлото е зима,
а нощите са звездни,
тук пиша за мечтателство,
а дните са безбрежни.
Стената е магия,
картина е прозорецът,
и бързи, безметежни
са паяците- конници.
Тук вярвам на света си,
тук не оставам лъгана.
И не тая страха си.
Това е моят ъгъл.
21.06.2009г.
© Ангелина Кънчева Все права защищены