23 июн. 2009 г., 01:23

(Убежище)

572 0 4

Във него се намирам.

И губя, и събирам.

Говоря и треперя,

мълча и стихостирам.

 

Във него съм свободна,

и тягостна, и волна.

Разбрана и разбираща,

и жива, и уморна.

 

Тук светлото е зима,

а нощите са звездни,

тук пиша за мечтателство,

а дните са безбрежни.

 

Стената е магия,

картина е прозорецът,

и бързи, безметежни

са паяците- конници.

 

Тук вярвам на света си,

тук не оставам лъгана.

И не тая страха си.

Това е моят ъгъл.

 

 

21.06.2009г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...