23.06.2009 г., 1:23

(Убежище)

569 0 4

Във него се намирам.

И губя, и събирам.

Говоря и треперя,

мълча и стихостирам.

 

Във него съм свободна,

и тягостна, и волна.

Разбрана и разбираща,

и жива, и уморна.

 

Тук светлото е зима,

а нощите са звездни,

тук пиша за мечтателство,

а дните са безбрежни.

 

Стената е магия,

картина е прозорецът,

и бързи, безметежни

са паяците- конници.

 

Тук вярвам на света си,

тук не оставам лъгана.

И не тая страха си.

Това е моят ъгъл.

 

 

21.06.2009г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....