9 дек. 2017 г., 13:08  

Уж въздух, а всъщност надежда 

  Поэзия
4272 33 62
Той няма червена канадка, ботуши
и шапка със мъхест помпон...
Прегърбен на гега, старик кротко пуши,
в ръката със прашен балон.
Подпират се с калната пейка - и двама
достигнали немощна възраст.
Не, тук не очаквай поредната драма.
А просто човечец... И мръзне.
Огласян в синкоп от обувки, площадът
живее друг сякаш живот...
Но в тази преливаща в глъч канонада,
детенце направи си брод. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Раждане на Добротата »

1 место

Предложения
: ??:??