9.12.2017 г., 13:08 ч.  

Уж въздух, а всъщност надежда 

  Поезия
4268 33 62
Той няма червена канадка, ботуши
и шапка със мъхест помпон...
Прегърбен на гега, старик кротко пуши,
в ръката със прашен балон.
Подпират се с калната пейка - и двама
достигнали немощна възраст.
Не, тук не очаквай поредната драма.
А просто човечец... И мръзне.
Огласян в синкоп от обувки, площадът
живее друг сякаш живот...
Но в тази преливаща в глъч канонада,
детенце направи си брод. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Раждане на Добротата »

1 място

Предложения
: ??:??