А мислех, че ще имаме един адрес
и пощенска кутия с нарисуван гълъб
и улицата – номер двадесет и шест
ще бъде сбора на любовното ми чувство.
Но няма да се случи вероятно
по скоро ще живея вечно сам
писмата ти ги връщам на обратно
и пращам ги в сърдечния ми spam...
Защото не обичам протоколи
навяват безразличната си хлад
и нямат си литературна стойност
нали ме знаеш... Поетичен глад.
А мислех, че ще имаме живот
от който ще се раждат чудеса
с една красива, истинска любов
и смях на весели деца.
И някога, когато ме потърсиш
на номера ми – двадесет и шест
едни очи, безкрайно тъжни
ще кажат: Той замина. Днес...
Danny Diester
21.08.2017
© Данаил Антонов Все права защищены