Умора
Уморих се да търся очите си,
няма поглед изправен отпред,
само празно и тихо отричане
(и в очите ми всичко е лед).
Уморих се да сгрявам душата си,
тя е огън, потънал във мен,
сякаш търся с ръце самотата си,
да прекараме заедно ден.
Уморих се да слушам сърцето си,
то не слуша сълзите ми нощем
и потънала в тях (и във себе си),
просто знам! Че обичам те още.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Все права защищены
