Умора
Уморих се да търся очите си,
няма поглед изправен отпред,
само празно и тихо отричане
(и в очите ми всичко е лед).
Уморих се да сгрявам душата си,
тя е огън, потънал във мен,
сякаш търся с ръце самотата си,
да прекараме заедно ден.
Уморих се да слушам сърцето си,
то не слуша сълзите ми нощем
и потънала в тях (и във себе си),
просто знам! Че обичам те още.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Всички права запазени
