Умора

8 июн. 2018 г., 11:03

Поэзия

419 3 3

на Д.М.

Изморих се да гоня Михаля...

(Не това точно е твойто име...)

Да те очаквам и да те галя

с влюбени пръсти в нощи незрими.

Вече тежи ми всяка надежда

дни да броя до нови срещи...

В някоя нощ, както изглежда,

ще сипя вино, ще пална свещи

и всички спомени ще разпилея.

Нека прашинка от тях не остане!

Да ги разпръсне ням суховеят,

та да завехнат морните рани.

Ризи ще късам, без глас ще плача,

своята слабост век ще проклинам,

докато болен тръгне си здрачът...

Дано лудостта ми по теб се спомине!

Миранда (Виктория Тасева)

2018-06-09T09:57:01+03:00

Прекрасно стихотворение!
vui4oto (Момчил Манов)

2018-06-08T22:24:14+03:00

Бри - ли - ант - но !!! Просто картина от Възрожденски Майстор !!! Поздравления !
RainaVakova

2018-06-08T18:58:05+03:00

Отишъл си е. Знам, че ме забрави.
Не му се сърдя. Как ли бих могла?
Те, хората, затуй са величави...
запомнят само хубави неща.
Ще мине време, аз ще го забравя
и всичките му роли, до една.
Щом нещо величаво изтънява,
не засужава вино и свещта.
......
Нина, колко си любима!