Усмивка с полъх на солено лято

14 авг. 2009 г., 16:43

Поэзия » Другая

562 0 2

Сънувах, че ме няма

и тихо падат есенни листа,

а сърцето е самотен пристан

на страха.

Далече съм -

на плажа с дивите вълни,

покрита със сълзи и пяна,

натрошавам замък от мечти.

Трохите ми са за из път -

към светлината се стремя,

а чисти и самотни са очите,

като топящи се звезди.

Не чакай утре изгрев -

той остана в слънчевата ми душа,

а усмивката ми с полъх на солено лято,

ще те топли от портрета над камината.