14.08.2009 г., 16:43 ч.

Усмивка с полъх на солено лято 

  Поезия » Друга
597 0 2

Сънувах, че ме няма

и тихо падат есенни листа,

а сърцето е самотен пристан

на страха.

 

Далече съм -

на плажа с дивите вълни,

покрита със сълзи и пяна,

натрошавам замък от мечти.

 

Трохите ми са за из път -

към светлината се стремя,

а чисти и самотни са очите,

като топящи се звезди.

 

Не чакай утре изгрев -

той остана в слънчевата ми душа,

а усмивката ми с полъх на солено лято,

ще те топли от портрета над камината.

 

 

 

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??