Усмивка с полъх на солено лято
Сънувах, че ме няма
и тихо падат есенни листа,
а сърцето е самотен пристан
на страха.
Далече съм -
на плажа с дивите вълни,
покрита със сълзи и пяна,
натрошавам замък от мечти.
Трохите ми са за из път -
към светлината се стремя,
а чисти и самотни са очите,
като топящи се звезди.
Не чакай утре изгрев -
той остана в слънчевата ми душа,
а усмивката ми с полъх на солено лято,
ще те топли от портрета над камината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
