luda_macka1 (Радосвета Петрова) luda_macka1 (Радосвета Петрова)
5 148
Aug 14, 2009, 4:43 PM

Усмивка с полъх на солено лято

  Poetry » Other
746 0 2

Сънувах, че ме няма

и тихо падат есенни листа,

а сърцето е самотен пристан

на страха.

 

Далече съм -

на плажа с дивите вълни,

покрита със сълзи и пяна,

натрошавам замък от мечти.

 

Трохите ми са за из път -

към светлината се стремя,

а чисти и самотни са очите,

като топящи се звезди.

 

Не чакай утре изгрев -

той остана в слънчевата ми душа,

а усмивката ми с полъх на солено лято,

ще те топли от портрета над камината.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0