Сънувах, че ме няма
и тихо падат есенни листа,
а сърцето е самотен пристан
на страха.
Далече съм -
на плажа с дивите вълни,
покрита със сълзи и пяна,
натрошавам замък от мечти.
Трохите ми са за из път -
към светлината се стремя,
а чисти и самотни са очите,
като топящи се звезди.
Не чакай утре изгрев -
той остана в слънчевата ми душа,
а усмивката ми с полъх на солено лято,
ще те топли от портрета над камината.
© Радосвета Петрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
