30 мар. 2009 г., 13:16

Утре ни приемат в НАТО

760 0 5

(ретростихотворение)

По разбитите шосета,
през трънясали полета,
над стомасите ни празни,
се задава пищен празник!

Всички партии празнуват,
викат, скачат и ликуват!
То е благост, то е драгост,
то е всенародна радост!

Скачат жълтите царисти,
и министри, и артисти!
Скачат сини седесари
и червени бесепари!

Мякат котки, крякат патки,
скачат млади депутатки!

И Догановите хора,
и на Софиянски сбора.
И, с оранжеви фланелки,
скачат дърти земледелки!

Скачат куцо и сакато:
утре ни приемат в НАТО!

- Но защо е този спазъм?!

- Имитираме оргазъм!

____
Поствам го по повод 5 години България в НАТО. Стихотворението е написано на 19.03. 2004, десет дни преди официалното ни приемане в НАТО, и отразява еуфорията от онова време

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гадно и точно! Да не колекционираш саби?Щото много ловко въртиш ятагана...
  • Какво от туй,че станахме по-прости.
    Какво от туй,че станахме по-малко.
    Какво от туй, че ни забрави Господ...
    Нали са ни дебели депутатите и още
    живо членството във НАТО...

    Аплодисменти за прекрасно изразената позиция!
  • Който надуши келепира, лесно се включва в сеира!
  • Тази всенародна радост,
    ни доведе до оргазъм.
    В НАТО вече,изтепосани
    а в Европа-та,прецакани.
  • Повечето депутатки-патки
    днес са евродепутатки,
    партиите си кротуват -
    евроизбори купуват.
    По разбитите шосета
    лъскавите лимузини
    късат гуми и гърнета,
    а шумът възторжен на народа
    само в ауспуси се чува.

    Е, хайде, да ни е честита годишнината!)))

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...