30 mar 2009, 13:16

Утре ни приемат в НАТО

  Poesía » Civil
761 0 5

(ретростихотворение)

По разбитите шосета,
през трънясали полета,
над стомасите ни празни,
се задава пищен празник!

Всички партии празнуват,
викат, скачат и ликуват!
То е благост, то е драгост,
то е всенародна радост!

Скачат жълтите царисти,
и министри, и артисти!
Скачат сини седесари
и червени бесепари!

Мякат котки, крякат патки,
скачат млади депутатки!

И Догановите хора,
и на Софиянски сбора.
И, с оранжеви фланелки,
скачат дърти земледелки!

Скачат куцо и сакато:
утре ни приемат в НАТО!

- Но защо е този спазъм?!

- Имитираме оргазъм!

____
Поствам го по повод 5 години България в НАТО. Стихотворението е написано на 19.03. 2004, десет дни преди официалното ни приемане в НАТО, и отразява еуфорията от онова време

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гадно и точно! Да не колекционираш саби?Щото много ловко въртиш ятагана...
  • Какво от туй,че станахме по-прости.
    Какво от туй,че станахме по-малко.
    Какво от туй, че ни забрави Господ...
    Нали са ни дебели депутатите и още
    живо членството във НАТО...

    Аплодисменти за прекрасно изразената позиция!
  • Който надуши келепира, лесно се включва в сеира!
  • Тази всенародна радост,
    ни доведе до оргазъм.
    В НАТО вече,изтепосани
    а в Европа-та,прецакани.
  • Повечето депутатки-патки
    днес са евродепутатки,
    партиите си кротуват -
    евроизбори купуват.
    По разбитите шосета
    лъскавите лимузини
    късат гуми и гърнета,
    а шумът възторжен на народа
    само в ауспуси се чува.

    Е, хайде, да ни е честита годишнината!)))

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...