30.03.2009 г., 13:16

Утре ни приемат в НАТО

757 0 5

(ретростихотворение)

По разбитите шосета,
през трънясали полета,
над стомасите ни празни,
се задава пищен празник!

Всички партии празнуват,
викат, скачат и ликуват!
То е благост, то е драгост,
то е всенародна радост!

Скачат жълтите царисти,
и министри, и артисти!
Скачат сини седесари
и червени бесепари!

Мякат котки, крякат патки,
скачат млади депутатки!

И Догановите хора,
и на Софиянски сбора.
И, с оранжеви фланелки,
скачат дърти земледелки!

Скачат куцо и сакато:
утре ни приемат в НАТО!

- Но защо е този спазъм?!

- Имитираме оргазъм!

____
Поствам го по повод 5 години България в НАТО. Стихотворението е написано на 19.03. 2004, десет дни преди официалното ни приемане в НАТО, и отразява еуфорията от онова време

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гадно и точно! Да не колекционираш саби?Щото много ловко въртиш ятагана...
  • Какво от туй,че станахме по-прости.
    Какво от туй,че станахме по-малко.
    Какво от туй, че ни забрави Господ...
    Нали са ни дебели депутатите и още
    живо членството във НАТО...

    Аплодисменти за прекрасно изразената позиция!
  • Който надуши келепира, лесно се включва в сеира!
  • Тази всенародна радост,
    ни доведе до оргазъм.
    В НАТО вече,изтепосани
    а в Европа-та,прецакани.
  • Повечето депутатки-патки
    днес са евродепутатки,
    партиите си кротуват -
    евроизбори купуват.
    По разбитите шосета
    лъскавите лимузини
    късат гуми и гърнета,
    а шумът възторжен на народа
    само в ауспуси се чува.

    Е, хайде, да ни е честита годишнината!)))

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...