Утро
627
0
2
Зора изгрява бавно.
Раздразненото слънце се усмихва с лъчите.
Утрото изгрява славно.
Нежно мия си очите.
Пускам сънен поглед към небето.
Радвам се на слънчевият ден.
Стигам пак до детето,
което някога бе в мен.
Топла слънчева струя
гали моето лице.
На славей пак гласче ще чуя.
Смея се игриво като погалена с перце.
Раздразненото слънце се усмихва с лъчите.
Утрото изгрява славно.
Нежно мия си очите.
Пускам сънен поглед към небето.
Радвам се на слънчевият ден.
Стигам пак до детето,
което някога бе в мен.
Топла слънчева струя
гали моето лице.
На славей пак гласче ще чуя.
Смея се игриво като погалена с перце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Йорданова Все права защищены
