Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова) Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)
1 177
Apr 12, 2007, 11:37 AM

Утро

  Poetry
626 0 2
Зора изгрява бавно.
Раздразненото слънце се усмихва с лъчите.
Утрото изгрява славно.
Нежно мия си очите.

Пускам сънен поглед към небето.
Радвам се на слънчевият ден.
Стигам пак до детето,
което някога бе в мен.

Топла слънчева струя
гали моето лице.
На славей пак гласче ще чуя.
Смея се игриво като погалена с перце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0