Утро
629
0
2
Зора изгрява бавно.
Раздразненото слънце се усмихва с лъчите.
Утрото изгрява славно.
Нежно мия си очите.
Пускам сънен поглед към небето.
Радвам се на слънчевият ден.
Стигам пак до детето,
което някога бе в мен.
Топла слънчева струя
гали моето лице.
На славей пак гласче ще чуя.
Смея се игриво като погалена с перце.
Раздразненото слънце се усмихва с лъчите.
Утрото изгрява славно.
Нежно мия си очите.
Пускам сънен поглед към небето.
Радвам се на слънчевият ден.
Стигам пак до детето,
което някога бе в мен.
Топла слънчева струя
гали моето лице.
На славей пак гласче ще чуя.
Смея се игриво като погалена с перце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Йорданова Всички права запазени
