Утро
628
0
2
Зора изгрява бавно.
Раздразненото слънце се усмихва с лъчите.
Утрото изгрява славно.
Нежно мия си очите.
Пускам сънен поглед към небето.
Радвам се на слънчевият ден.
Стигам пак до детето,
което някога бе в мен.
Топла слънчева струя
гали моето лице.
На славей пак гласче ще чуя.
Смея се игриво като погалена с перце.
Раздразненото слънце се усмихва с лъчите.
Утрото изгрява славно.
Нежно мия си очите.
Пускам сънен поглед към небето.
Радвам се на слънчевият ден.
Стигам пак до детето,
което някога бе в мен.
Топла слънчева струя
гали моето лице.
На славей пак гласче ще чуя.
Смея се игриво като погалена с перце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Йорданова Todos los derechos reservados
