Уязвимост...

Поэзия » Философская

975 5 6

Бръсначът на времето подрязва перата ми...

Крача по виадукта на разпилени мисли.

Развивам нишката на своето мастилено петно...

и търся нова опорна точка...

за хармония... с препускащото време...

Преди да притъмнея в тишината

и хищно хаосът да се отприщи,

а ненаписаният стих да заридае...

от радостта преливам в болката

и себе си от никъде завръщам...

© Павлина Петрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pavli (Павлина Петрова)

Малка точица, която се лута и търси своето точно място... Това е уязвимостта. Всякакви пътища пред нас... трябва да правим поредния избор – накъде? Каквото и да изберем, ще се лишим от всичко останало... И всички приятели тук ми помагат в търсенето... Благодаря ви от сърце!

2019-10-18T10:17:12+03:00
Niki_art (Николай Василев)

Чудесно е Павли!
Радвам се, че мога да те чета!

2019-10-17T18:44:43+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Ех, Павли, винаги съм се възхищавала на умението ти да събираш себе си от парченца, след което да се завръщаш в онази дълбочина на душата си, осъзнала, че тя трябва да е винаги цяла, за да може човек да оцелява.

2019-10-17T16:13:25+03:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Съвършено впускане в дълбините на самовглъбеността! Възторг, аплодисменти за изяществото!

2019-10-17T14:20:36+03:00
palenka (П Антонова)

Особено финалът!
за това не многоточие, удивителна повече би му прилягала!
Поздрав!

2019-10-17T13:04:22+03:00