pavli (Павлина Петрова)
511 1311
17.10.2019 г., 11:44 ч.

Уязвимост... 

  Поезия » Философска
692 5 6

Бръсначът на времето подрязва перата ми...

Крача по виадукта на разпилени мисли.

Развивам нишката на своето мастилено петно...

и търся нова опорна точка...

за хармония... с препускащото време...

Преди да притъмнея в тишината

и хищно хаосът да се отприщи,

а ненаписаният стих да заридае...

от радостта преливам в болката

и себе си от никъде завръщам...

 

              © Павлина Петрова

© Павлина Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Малка точица, която се лута и търси своето точно място... Това е уязвимостта. Всякакви пътища пред нас... трябва да правим поредния избор – накъде? Каквото и да изберем, ще се лишим от всичко останало... И всички приятели тук ми помагат в търсенето... Благодаря ви от сърце!
  • Чудесно е Павли!
    Радвам се, че мога да те чета!
  • Ех, Павли, винаги съм се възхищавала на умението ти да събираш себе си от парченца, след което да се завръщаш в онази дълбочина на душата си, осъзнала, че тя трябва да е винаги цяла, за да може човек да оцелява.
  • Съвършено впускане в дълбините на самовглъбеността! Възторг, аплодисменти за изяществото!
  • Особено финалът!
    за това не многоточие, удивителна повече би му прилягала!
    Поздрав!
  • Безпощадно и искрено!
Предложения
: ??:??