17.10.2019 г., 11:44

Уязвимост...

974 5 6

Бръсначът на времето подрязва перата ми...

Крача по виадукта на разпилени мисли.

Развивам нишката на своето мастилено петно...

и търся нова опорна точка...

за хармония... с препускащото време...

Преди да притъмнея в тишината

и хищно хаосът да се отприщи,

а ненаписаният стих да заридае...

от радостта преливам в болката

и себе си от никъде завръщам...

 

              © Павлина Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малка точица, която се лута и търси своето точно място... Това е уязвимостта. Всякакви пътища пред нас... трябва да правим поредния избор – накъде? Каквото и да изберем, ще се лишим от всичко останало... И всички приятели тук ми помагат в търсенето... Благодаря ви от сърце!
  • Чудесно е Павли!
    Радвам се, че мога да те чета!
  • Ех, Павли, винаги съм се възхищавала на умението ти да събираш себе си от парченца, след което да се завръщаш в онази дълбочина на душата си, осъзнала, че тя трябва да е винаги цяла, за да може човек да оцелява.
  • Съвършено впускане в дълбините на самовглъбеността! Възторг, аплодисменти за изяществото!
  • Особено финалът!
    за това не многоточие, удивителна повече би му прилягала!
    Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...