pavli (Павлина Петрова) pavli (Павлина Петрова)
19 512
Oct 17, 2019, 11:44 AM

Уязвимост...

971 5 6

Бръсначът на времето подрязва перата ми...

Крача по виадукта на разпилени мисли.

Развивам нишката на своето мастилено петно...

и търся нова опорна точка...

за хармония... с препускащото време...

Преди да притъмнея в тишината

и хищно хаосът да се отприщи,

а ненаписаният стих да заридае...

от радостта преливам в болката

и себе си от никъде завръщам...

 

              © Павлина Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • pavli (Павлина Петрова)
    pavli (Павлина Петрова)
    Малка точица, която се лута и търси своето точно място... Това е уязвимостта. Всякакви пътища пред нас... трябва да правим поредния избор – накъде? Каквото и да изберем, ще се лишим от всичко останало... И всички приятели тук ми помагат в търсенето... Благодаря ви от сърце!
  • Niki_art (Николай Василев)
    Niki_art (Николай Василев)
    Чудесно е Павли!
    Радвам се, че мога да те чета!
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Ех, Павли, винаги съм се възхищавала на умението ти да събираш себе си от парченца, след което да се завръщаш в онази дълбочина на душата си, осъзнала, че тя трябва да е винаги цяла, за да може човек да оцелява.
  • RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
    RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
    Съвършено впускане в дълбините на самовглъбеността! Възторг, аплодисменти за изяществото!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Особено финалът!
    за това не многоточие, удивителна повече би му прилягала!
    Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0