В(Б)ременност
Господи! Колко съм... бременна!
Жегата чупи стъкла!
Уж всичко туй ще е временно,
ала питам се аз – докога???
Слънцето жарко препича
и мечтая за къса пола.
Ала няма какво да обличам –
цепя на всичко шева.
А коремът ми гордо се пъчи!
Три завоя пред мене върви.
И килцата безспорно ме мъчат –
и бебокът за всички личи.
А край мен две изпуснати хали,
само тичат и вдигат ръце:
Поносиме бе, мамо, не сядай!
А потта по гърба си тече...
Казват, майките имат огромни,
необятни, просторни сърца.
Явно в жегите – тихо и скромно,
ще си нося аз мойте килца,
що във себе си трупам ли трупам
и захранвам едно сърчице.
И във жегите тежко ще плувам
и в корем и в ръце със дете!
Господи! Колко съм... бременна!
Жегата чупи стъкла!
И да стигна до край на безвремието,
ще съм горда със свойте деца!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Георгиева Все права защищены
))
