Jun 1, 2017, 3:53 PM

В(Б)ременност 

  Poetry » Humour
970 0 5

Господи! Колко съм... бременна!
Жегата чупи стъкла!
Уж всичко туй ще е временно,
ала питам се аз – докога???
 

Слънцето жарко препича
и мечтая за къса пола.
Ала няма какво да обличам –
цепя на всичко шева.
 

А коремът ми гордо се пъчи!
Три завоя пред мене върви.
И килцата безспорно ме мъчат –
и бебокът за всички личи.
 

А край мен две изпуснати хали,
само тичат и вдигат ръце:
Поносиме бе, мамо, не сядай!
А потта по гърба си тече...
 

Казват, майките имат огромни,
необятни, просторни сърца.
Явно в жегите – тихо и скромно,
ще си нося аз мойте килца,
 

що във себе си трупам ли трупам
и захранвам едно сърчице.
И във жегите тежко ще плувам
и в корем и в ръце със дете!
 

Господи! Колко съм... бременна!
Жегата чупи стъкла!
И да стигна до край на безвремието,
ще съм горда със свойте деца!

© Весела Георгиева All rights reserved.

Стих, без особена художествена стойност. Посвещава се на всички бъдещи и настоящи майки, които са се пекли или в момента се пекат на юнската жега в това положение и знаят за какво става въпрос. :)

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ох, зная и още как. Два пъти съм се пекла на тоя огън в летните жеги ))
    Ех, щастливи мигове! Благодаря, че ми припомни, Веси!
    Усмихна ме много!
  • Ха-ха, разбирам те много добре, напълно точно си описала чувствата ми от миналата година! И художествена стойност има всичко, което може да достигне сърцата на хората!
  • Развесели ме много, Веси!
  • Веси, напълни ми душата с тези мили стихове! Спомних си подобните месеци в живота си-тежички, но пълни с радостно очакване... Желая ти леко и успешно раждане и здраво, прекрасно бебче! Децата са ангелите в този свят!
Random works
: ??:??