Самодива (Вики)
536 5966
25 мая 2024 г., 11:23

В центъра на бурята е тихо 

  Поэзия
291 8 5

... А в центъра на бурята е тихо - 
покой без глас, без пулс. Сред тъмнина
светкавиците внасят свои щрихи
и с тях рисуват ад - повърхността.

Но там, в ядрото скрито на стихията
цари безмълвие, не трепка нито лист.
Навярно, в него зрънцето се крие
на дух творец - и истинен, и чист.

Навън вилнеят мощни урагани,
порой превръща пътища в реки,
но в тишина  безценното имане
на ново сътворение стои.

Логично, как гради се върху старите
и гнили, нестабилни руини!?
В покоя тих зараждат се пожарите - 
да осветят прииждащите дни.

Навън трещи и стене пак стихията,
повърхността е бурна. Пак пълзи
и стяга като примка здрава шията
страхът от стари грешки и злини.

Но центърът е тих. В покой заплитат се
безбройни цветни нишки всеки час.
В света на гръмотевиците, питам се,
дали ядрото не е скрито в нас!?

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно, прекрасно стихотворение! Веднага в графа Любими за препрочитане.
  • светкавиците внасят свои щрихи

    Една фраза от Нешънъл Джиографик много ме впечатли - предаването беше дали гръмотевиците разговарят.
  • В окото на бурята е най-ефимерното щастие.
  • Щастието обича тишината, както се казва...Хубаво е! Поздрави!
  • Много мъдро стихотворение, прекрасно изградено и заслужаващо аплодикментите ми!👍💖
Предложения
: ??:??