В центъра на бурята е тихо
... А в центъра на бурята е тихо -
покой без глас, без пулс. Сред тъмнина
светкавиците внасят свои щрихи
и с тях рисуват ад - повърхността.
Но там, в ядрото скрито на стихията
цари безмълвие, не трепка нито лист.
Навярно, в него зрънцето се крие
на дух творец - и истинен, и чист.
Навън вилнеят мощни урагани,
порой превръща пътища в реки,
но в тишина безценното имане
на ново сътворение стои.
Логично, как гради се върху старите
и гнили, нестабилни руини!?
В покоя тих зараждат се пожарите -
да осветят прииждащите дни.
Навън трещи и стене пак стихията,
повърхността е бурна. Пак пълзи
и стяга като примка здрава шията
страхът от стари грешки и злини.
Но центърът е тих. В покой заплитат се
безбройни цветни нишки всеки час.
В света на гръмотевиците, питам се,
дали ядрото не е скрито в нас!?
© Вики All rights reserved.
